misskitty.poetry (К. Г)
30 36
19.09.2020 г., 13:09 ч.

Сподели ми.. 

  Поезия » Любовна
374 2 5

Защо тъй все лице зад маската на фалша криеш?
На въпроса „Как си?“, отговаряш винаги с „Добре!“
Сигурна съм, зад екрана сълзите си тайно триеш,
но ела и сподели ми, да криеш – за мен е демоде..

 

Сподели ми болката, която нощем все те задушава,
позволи да отнема товара от плещите ти, че тежко е.
Кое рани те тъй дълбоко и нощем сънят ти нарушава?
Знам, в сърцето ти запечатано е нечие любимо име..

 

Не събирай всичко в себе си, тук съм да ми споделиш,
тъй събираш ли, събираш, а после всичко се излива..
Повярвай, нещата не се подреждат, когато си мълчиш,
ето ме, и аз мълчах си, а сега гневът ти ме залива..

© К. Г Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Абсолютно, но всеки трябва да се учи от грешките си, за да не ги повтаря.. Благодаря!
  • Споделянето и доверието вървят ръка за ръка... Иначе се получава това, описаното в стиха ти.
    Поздрави!
  • Всеки крие за себе си неща, които не споделя с никого..
  • Така е. Много благодаря!
  • Мълчанието не решава проблем.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??