30.06.2010 г., 11:30 ч.

Споходи ме веднъж внезапно муза... 

  Поезия » Философска
684 0 5

Споходи ме веднъж внезапно муза...

Целуна ме, а после пак изчезна...

Опипах аз целунатата буза...

Запитах се – какво ли ще излезе...?

 

Не се надявах пак да се завърне.

Но стиховете бавно се редяха

и ето - тя дойде и се загърна

във тях... и миговете спряха...

 

Невярващ, чаках да ми проговори...

Усмихната - тя само ме погледна

със затаена във очи умора

като за сбогом, като за последно...

 

Но се излъгах  - ето, че накрая

си тръгна с моя стих ... не се завърна...

На хората, които го желаят,

да го даде... и той да ги обгърне...

 

29 юни 2010

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??