СПОКОЙСТВИЕ И ЗДРАВА ХРАНА

Тато наш – той с железния юмрук

има много тежък махмурлук,

старата дама е в деменция,

а чичо Сам – в абстиненция…

Оставени сме сам-самички

като мокри котета и птички,

съхнат тук и белите брезички,

като натирени в пустинята козички…

Кротички овчици сме смирени,

по панелки сиви подредени,

с втора ръка дрешки подарени

и с лучена чорбица умиротворени…

Демократична дъвка още джвакаме,

но отдавна никого не чакаме –

не лаем, не се гневим, не мякаме

и киселото зеленце претакаме…

Купуваме си соеви саламчета,

скътахме по няколко бурканчета,

пържим праз със мас в тиганчета

и стягаме коремните коланчета…

На всичко вече сме съгласни,

мълчим във времената тъмни и неясни,

крием се от същества опасни,

че са страшни седмиците страстни…