Спокойствието на вечерта
Спокойствието на вечерта
Сега е вечер. Късно е навън,
навсякъде прелива в тъмнина,
но чува се отнейде музикален звън -
песен тъй позната, тиха, нежна.
Студено е в града затихнал, малък,
и пусто е, не виждам никой,
но топло е до разгорелия се пламък,
усещайки как тупти сърцето.
Туп-туп! Туп-туп! Чувстваш, че живееш.
Туп-туп! Туп-туп! Ритъмът познат.
Нещо, за което иначе не се замисляш.
Как хубаво е да го чуваш, като за първи път.
Каква идилия! Усещаш топлина,
душата ти е мека, чиста...
Прокрадва се тихомълком и тъга,
доукрасявайки напълно вечерта.
1999
Сега е вечер. Късно е навън,
навсякъде прелива в тъмнина,
но чува се отнейде музикален звън -
песен тъй позната, тиха, нежна.
Студено е в града затихнал, малък,
и пусто е, не виждам никой,
но топло е до разгорелия се пламък,
усещайки как тупти сърцето.
Туп-туп! Туп-туп! Чувстваш, че живееш.
Туп-туп! Туп-туп! Ритъмът познат.
Нещо, за което иначе не се замисляш.
Как хубаво е да го чуваш, като за първи път.
Каква идилия! Усещаш топлина,
душата ти е мека, чиста...
Прокрадва се тихомълком и тъга,
доукрасявайки напълно вечерта.
1999
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
