Във една забрава споменът остава,
мъката в душата ми назрява.
Цялата любов готова бях да ти продам
и мечтите мои да се сбъднат,
на тях да се отдам.
Помня как със трепет чаках вкъщи да се върна,
сянката ти в мрака тихо да прегърна.
До прозореца открехнат да поседна,
исках да те видя,
поне за миг да те погледна.
Навън излизах с надеждата позната,
да преминеш плахо през вратата ...