Във една забрава споменът остава,

мъката в душата ми назрява.

Цялата любов готова бях да ти продам

и мечтите мои да се сбъднат,

на тях да се отдам.

Помня как със трепет чаках вкъщи да се върна,

сянката ти в мрака тихо да прегърна.

До прозореца открехнат да поседна,

исках да те видя,

поне за миг да те погледна.

Навън излизах с надеждата позната,

да преминеш плахо през вратата

на копнежите ми бурни,

на свидните мечти.

Счупиха се те и шумно полетяха в мрака,

в онази бурна вечер - мрачна и жестока.

Като черни демони, немилостиви,

не ни оставиха надежда, че сме живи!