Спомен
Във една забрава споменът остава,
мъката в душата ми назрява.
Цялата любов готова бях да ти продам
и мечтите мои да се сбъднат,
на тях да се отдам.
Помня как със трепет чаках вкъщи да се върна,
сянката ти в мрака тихо да прегърна.
До прозореца открехнат да поседна,
исках да те видя,
поне за миг да те погледна.
Навън излизах с надеждата позната,
да преминеш плахо през вратата
на копнежите ми бурни,
на свидните мечти.
Счупиха се те и шумно полетяха в мрака,
в онази бурна вечер - мрачна и жестока.
Като черни демони, немилостиви,
не ни оставиха надежда, че сме живи!
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
