7.03.2008 г., 17:50

Спомен

1K 0 0

             Спомен

 

 

Една любов - уж детска.

Една любов - уж не съвсем любов била.

Уж ми каза: "Не" и млъкна,

а пък аз още вярвам в тази лъжа.

Твоите очи говореха ми само,

че за теб съм единствена в света.

Но... ти млъкна и не можех да го променя.

 

Сега всичко е далечен спомен,

спомен, забулен във мъгла.

Край тебе въздуха отровен,

а в погледа ти все още любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анастасия Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...