Спомен
Запазих в сърцето си спомен
за вихър, за буря, за дъжд,
за думи неказани, нечути,
за ласки недадени, невзети.
Позволи да дойде обичта,
не я прогонвай с твоята забрана.
Макар и тайна, моята мечта
за обич е така желана.
Позволи да знам, че теб те има
и тайно да те мисля и зова,
и да си спомням пак онази зима,
която ненадейно ни събра.
Тогава мъничко ми беше нужно:
до теб да съм, за тебе да мечтая,
а знаех, че сме още чужди
и чужди ще останеме до края.
На думи и на клетви аз не вярвам,
не трогват ме, не плашат ме дори.
На мене толкоз мъничко ми трябва:
в сърцето любовта ми да гори.
за вихър, за буря, за дъжд,
за думи неказани, нечути,
за ласки недадени, невзети.
Позволи да дойде обичта,
не я прогонвай с твоята забрана.
Макар и тайна, моята мечта
за обич е така желана.
Позволи да знам, че теб те има
и тайно да те мисля и зова,
и да си спомням пак онази зима,
която ненадейно ни събра.
Тогава мъничко ми беше нужно:
до теб да съм, за тебе да мечтая,
а знаех, че сме още чужди
и чужди ще останеме до края.
На думи и на клетви аз не вярвам,
не трогват ме, не плашат ме дори.
На мене толкоз мъничко ми трябва:
в сърцето любовта ми да гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Т Всички права запазени
