25.02.2008 г., 18:45 ч.
Спомен
Запазих в сърцето си спомен
за вихър, за буря, за дъжд,
за думи неказани, нечути,
за ласки недадени, невзети.
Позволи да дойде обичта,
не я прогонвай с твоята забрана.
Макар и тайна, моята мечта
за обич е така желана.
Позволи да знам, че теб те има
и тайно да те мисля и зова,
и да си спомням пак онази зима,
която ненадейно ни събра.
Тогава мъничко ми беше нужно:
до теб да съм, за тебе да мечтая,
а знаех, че сме още чужди
и чужди ще останеме до края.
На думи и на клетви аз не вярвам,
не трогват ме, не плашат ме дори.
На мене толкоз мъничко ми трябва:
в сърцето любовта ми да гори.
за вихър, за буря, за дъжд,
за думи неказани, нечути,
за ласки недадени, невзети.
Позволи да дойде обичта,
не я прогонвай с твоята забрана.
Макар и тайна, моята мечта
за обич е така желана.
Позволи да знам, че теб те има
и тайно да те мисля и зова,
и да си спомням пак онази зима,
която ненадейно ни събра.
Тогава мъничко ми беше нужно:
до теб да съм, за тебе да мечтая,
а знаех, че сме още чужди
и чужди ще останеме до края.
На думи и на клетви аз не вярвам,
не трогват ме, не плашат ме дори.
На мене толкоз мъничко ми трябва:
в сърцето любовта ми да гори.
© Василена Т Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
да , понякога думите са излишни , много ми хереса , браво!
-
Поздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
не трогват ме, не плашат ме дори.
На мене толкоз мъничко ми трябва:
в сърцето любовта ми да гори.
Прекрасно е,поздрави за хубавия стих Василена!!!