Спомен
Кърпата, бялата -
хорото след нея.
Сянката, мъдрата -
спря те на кея.
С длани докосваш
образи свети,
с устни даряваш
мигове взети.
Старите ритми -
в сърцето прикрити;
нестинарски огньове
със сълзи пропити.
Тръпне душата,
очаква, пропада...
В ласката Божа
намира пощада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Саша Димова Всички права запазени