Even.in.death (Усмивка)
110 145
7.01.2008 г., 21:45 ч.

Спомен 

  Поезия
559 0 4

Момиче малко седи до мен,

и гледа ме с очите си детски…

В него виждам света ми променен,

спомени се трупат като преспи…

 

И аз бях като него… Малка,

но добра… Не бях от най-красивите,

но бях истинска… като сега!

Бях едно дете... Такова... от най-щастливите…

 

 

Момичето беше с одраскани колена…

Кръв бе засъхнала, на раничка се превърнала…

То седеше сгушило се, целуваше старата играчка,

чакаше някой да му подаде ръка, топлина загърнала…

 

И аз чаках като него… Нечия ръка…

Молех се да се намеря…

Да усетя някоя сродна душа…

И своите тайни да доверя…

 

Сега съм голяма… Нямам драскотини…

Само сърце разбито… като огледало!

И надявам се, че вътрешно дете ще остана,

докато съм завита под майчиното одеало!

© Усмивка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??