Спомен
Момиче малко седи до мен,
и гледа ме с очите си детски…
В него виждам света ми променен,
спомени се трупат като преспи…
И аз бях като него… Малка,
но добра… Не бях от най-красивите,
но бях истинска… като сега!
Бях едно дете... Такова... от най-щастливите…
Момичето беше с одраскани колена…
Кръв бе засъхнала, на раничка се превърнала…
То седеше сгушило се, целуваше старата играчка,
чакаше някой да му подаде ръка, топлина загърнала…
И аз чаках като него… Нечия ръка…
Молех се да се намеря…
Да усетя някоя сродна душа…
И своите тайни да доверя…
Сега съм голяма… Нямам драскотини…
Само сърце разбито… като огледало!
И надявам се, че вътрешно дете ще остана,
докато съм завита под майчиното одеало!
© Усмивка All rights reserved.
