Even.in.death (Усмивка)
110 145
Jan 7, 2008, 9:45 PM

Спомен 

  Poetry
560 0 4

Момиче малко седи до мен,

и гледа ме с очите си детски…

В него виждам света ми променен,

спомени се трупат като преспи…

 

И аз бях като него… Малка,

но добра… Не бях от най-красивите,

но бях истинска… като сега!

Бях едно дете... Такова... от най-щастливите…

 

 

Момичето беше с одраскани колена…

Кръв бе засъхнала, на раничка се превърнала…

То седеше сгушило се, целуваше старата играчка,

чакаше някой да му подаде ръка, топлина загърнала…

 

И аз чаках като него… Нечия ръка…

Молех се да се намеря…

Да усетя някоя сродна душа…

И своите тайни да доверя…

 

Сега съм голяма… Нямам драскотини…

Само сърце разбито… като огледало!

И надявам се, че вътрешно дете ще остана,

докато съм завита под майчиното одеало!

© Усмивка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??