Спомен
с дълбока болка
по напусналата ни завинаги
Ваня Карамфилова
литературен кръг Свободна мисъл
Идваше винаги последна.
С натежали крака.
С усмивка ни поглеждаше нежно,
казваше, че едвам си дошла,
че тръгвайки, лекарство си пила,
сърцето спокойно да бие,
но усещаш енергия, сила, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация