Спомен
Спомен
с дълбока болка по напусналата ни завинаги Ваня Карамфиловалитературен кръг Свободна мисъл
Идваше винаги последна.С натежали крака.С усмивка ни поглеждаше нежно,казваше, че едвам си дошла,
че тръгвайки, лекарство си пила,сърцето спокойно да бие,но усещаш енергия, сила, че чакаме те всичките ние.
И винаги прегръщаше всеки, за всеки намираше слова.Имахме мигове - и трудни, и леки,но силата наша бе в обичта.
Последно те помня в лилаво, на мъдростта лилавия цвят.Как хубаво беше и славнов нашия поетичен свят.
Стихове ти не четеше, имаше учудваща памет.Седнала кротко на стола, редеше куплети от обич и пламък.
Идваше винаги последна.И сега по навик се взирам,но където и да погледна - няма те, не те съзирам.
И как ми се иска сегада те чакаме и повече от час.А ти - закъсняла, с натежали крака да ни кажеш: Тук съм! Идвам при вас!
с дълбока болка по напусналата ни завинаги Ваня Карамфиловалитературен кръг Свободна мисъл
Идваше винаги последна.С натежали крака.С усмивка ни поглеждаше нежно,казваше, че едвам си дошла,
че тръгвайки, лекарство си пила,сърцето спокойно да бие,но усещаш енергия, сила, че чакаме те всичките ние.
И винаги прегръщаше всеки, за всеки намираше слова.Имахме мигове - и трудни, и леки,но силата наша бе в обичта.
Последно те помня в лилаво, на мъдростта лилавия цвят.Как хубаво беше и славнов нашия поетичен свят.
Стихове ти не четеше, имаше учудваща памет.Седнала кротко на стола, редеше куплети от обич и пламък.
Идваше винаги последна.И сега по навик се взирам,но където и да погледна - няма те, не те съзирам.
И как ми се иска сегада те чакаме и повече от час.А ти - закъсняла, с натежали крака да ни кажеш: Тук съм! Идвам при вас!
© Мария Табакова All rights reserved.
