Спомен
617
0
0
Дните минават.
Годините си летят.
Сезоните се сменят
и идва време за разплата...
Споменът за изминалите дни
в душата гори...
Връщам времето назад,
бягайки от този вечен кошмар.
Но теб сега те няма
и аз не бях права.
Няма кой да ми прости!
Няма кой да върне изминалите дни!
Отиде си ти с много мъки и без сълзи...
Няма те?! - Да!
Но ти ще живееш вечно
в нашите сърца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Иванова Всички права запазени
