26.01.2011 г., 12:06 ч.

Спомен 

  Поезия » Друга
472 0 0

Дните минават.
Годините си летят.
Сезоните се сменят
и идва време за разплата...

Споменът за изминалите дни
в душата гори...
Връщам времето назад,
бягайки от този вечен кошмар.

Но теб сега те няма
и аз не бях права.
Няма кой да ми прости!
Няма кой да върне изминалите дни!

Отиде си ти с много мъки и без сълзи...
Няма те?! - Да!
Но ти ще живееш вечно
в нашите сърца!

© Александра Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??