Mimka80 (Mimi Ivanova)
126 383
19.03.2018 г., 10:51 ч.

Спомен 

  Поезия
427 1 4

 

Арфата на спомен скъсан,
докосната от пръст нечист
млъква в залез тъжно - късен,
изтрил акорда ѝ лъчист...
Захвърлена небрежно настрани,
забравена, утихнала и сложна
стих не пее - трели не реди
в тази своя песен невъзможна...
С лилаво-каменните си сълзи
люлякът от сън красив я буди.
Сянката над него пак пълзи
на страшно уморени пеперуди.
Омайният му силен аромат,
я кара с вяра да мечтае,
и обичта му към човечен свят
я провокира тайни да гадае...
а споменът замислено мълчи
и струните му плачат с мрака.
Арфа, песен, сведени очи
за минало, което прошка чака...
Аз - прашинката на трудно време
се сливам с тази, нежна тишина.
След зло, което ще отнеме
правото да съм обичана жена.

18.03.2018 г.
Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??