Спомен
Арфата на спомен скъсан,
докосната от пръст нечист
млъква в залез тъжно - късен,
изтрил акорда ѝ лъчист...
Захвърлена небрежно настрани,
забравена, утихнала и сложна
стих не пее - трели не реди
в тази своя песен невъзможна...
С лилаво-каменните си сълзи
люлякът от сън красив я буди.
Сянката над него пак пълзи
на страшно уморени пеперуди.
Омайният му силен аромат,
я кара с вяра да мечтае,
и обичта му към човечен свят
я провокира тайни да гадае...
а споменът замислено мълчи
и струните му плачат с мрака.
Арфа, песен, сведени очи
за минало, което прошка чака...
Аз - прашинката на трудно време
се сливам с тази, нежна тишина.
След зло, което ще отнеме
правото да съм обичана жена.
18.03.2018 г.
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
