Mar 19, 2018, 10:51 AM

Спомен

  Poetry
751 1 4

 

Арфата на спомен скъсан,
докосната от пръст нечист
млъква в залез тъжно - късен,
изтрил акорда ѝ лъчист...
Захвърлена небрежно настрани,
забравена, утихнала и сложна
стих не пее - трели не реди
в тази своя песен невъзможна...
С лилаво-каменните си сълзи
люлякът от сън красив я буди.
Сянката над него пак пълзи
на страшно уморени пеперуди.
Омайният му силен аромат,
я кара с вяра да мечтае,
и обичта му към човечен свят
я провокира тайни да гадае...
а споменът замислено мълчи
и струните му плачат с мрака.
Арфа, песен, сведени очи
за минало, което прошка чака...
Аз - прашинката на трудно време
се сливам с тази, нежна тишина.
След зло, което ще отнеме
правото да съм обичана жена.

18.03.2018 г.
Бадемов Цвят

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...