спомен
Тя беше щастлива, безгрижна -
усмивката винаги грееше на нейната уста.
Тя беше като слънце сред зима,
тя радваше всяка душа.
Тя носеше в себе си радост
и на всички даваше от радостта,
но нещо се случи с нея и промени се напълно тя.
Животът суров я притисна,
любов узна какво е тя
и без да иска залезе усмивката на нейната уста.
Сега тя се губи сред хората,
невзрачна, навела глава.
и лута се, лута в безкрая, спомня си каква е била,
спомня си щастливите мигове,
спомня си радостта,
но от щастливото малко момиче
не бе останало нито следа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛиЛи Всички права запазени
