Тя беше щастлива, безгрижна -
усмивката винаги грееше на нейната уста.
Тя беше като слънце сред зима,
тя радваше всяка душа.
Тя носеше в себе си радост
и на всички даваше от радостта,
но нещо се случи с нея и промени се напълно тя.
Животът суров я притисна,
любов узна какво е тя
и без да иска залезе усмивката на нейната уста.
Сега тя се губи сред хората,
невзрачна, навела глава.
и лута се, лута в безкрая, спомня си каква е била,
спомня си щастливите мигове,
спомня си радостта,
но от щастливото малко момиче
не бе останало нито следа!