Спомен

Жадувам онази волна любов и силна искра,

от която изгарях приятно, не можех да спя.

Преваляха нощи и дни в едно и всичко бе леко,

сякаш перо, повейна към нас и ориса завчас.

Стихия разголи душите неморни, тъй плахи и млади за

други неволи, тъй жадни за лудост, за думи любовни.

И носехме се ние във вечна захлас и вечност безкрайна стоеше пред нас.

Времето само свидетел ни беше,

нямо край нас като пеперуда летеше.

Тъй ярка и пъстра, от божиите пръсти, Любов съвършена от Господ дарена.