26.06.2006 г., 23:07 ч.
Спомен
Когато сещам се за тебе
там нещо във сърцето тихо плаче,
сълзи на болка и тъга,солени
по бледото лице отново тичат.
А,споменът останал парещ,вечен
отново скита се из моята душа,
във мрака вика и се моли
като отпаднало, само дете.
И музиката бавно свири,
притихваща в последните акорди,
а аз потръпнал изтрезнявам,
защото всичко минало било е сън.
Пред мен съдбата тук застава
и чувство на печал в сърцето прозвучава,
че сам сред други остарявам,
и няма да те видя нивга пак!
там нещо във сърцето тихо плаче,
сълзи на болка и тъга,солени
по бледото лице отново тичат.
А,споменът останал парещ,вечен
отново скита се из моята душа,
във мрака вика и се моли
като отпаднало, само дете.
И музиката бавно свири,
притихваща в последните акорди,
а аз потръпнал изтрезнявам,
защото всичко минало било е сън.
Пред мен съдбата тук застава
и чувство на печал в сърцето прозвучава,
че сам сред други остарявам,
и няма да те видя нивга пак!
© Стефан Чакъров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Горчивина лъха от стиха ти!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Там нещо във сърцето тихо плаче-звучи ми по-добре.
Провери.