Jun 26, 2006, 11:07 PM

Спомен 

  Poetry
844 0 2
Когато сещам се за тебе
там нещо във сърцето тихо плаче,
сълзи на болка и тъга,солени
по бледото лице отново тичат.

А,споменът останал парещ,вечен
отново скита се из моята душа,
във мрака вика и се моли
като отпаднало, само дете.

И музиката бавно свири,
притихваща в последните акорди,
а аз потръпнал изтрезнявам,
защото всичко минало било е сън.

Пред мен съдбата тук застава
и чувство на печал в сърцето прозвучава,
че сам сред други остарявам,
и няма да те видя нивга пак!

© Стефан Чакъров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??