10.04.2007 г., 1:02

Спомен

1.1K 0 1


Ела заслушай се във моя спомен.
Спомен за горчивата любов.
Която всеки е изпитал.
Поспри и чуй куплета, написан точно
заради теб.
И бъди честен: не обиждай ти поета.
Затова че си такъв.
Седни, изслушаи песента, която пея,
макар фалшиво и не в тон.
Ала усещаш, че когато пея, пред теб се ниже
целия живот.
Спомени и болки, слети в едно.
Това е песента ми - спомен за това, което е било.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...