Apr 10, 2007, 1:02 AM

Спомен

  Poetry
1.1K 0 1


Ела заслушай се във моя спомен.
Спомен за горчивата любов.
Която всеки е изпитал.
Поспри и чуй куплета, написан точно
заради теб.
И бъди честен: не обиждай ти поета.
Затова че си такъв.
Седни, изслушаи песента, която пея,
макар фалшиво и не в тон.
Ала усещаш, че когато пея, пред теб се ниже
целия живот.
Спомени и болки, слети в едно.
Това е песента ми - спомен за това, което е било.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...