Някога загубих теб и любовта...
И остана само спомен от мечта...
Ти замина с друг - далече отлетя...
И сега съм сам - със чаша от тъга...
Някога аз тайно те обичах, може би...
Може би обичала си тайно мен и ти...
И ако в нощта незнаен глас ти прошепти,
ти за мен спомни си и насън ме целуни!...
Колко бе красива с тебе вечерта!
Галеше душите нежна светлина...
И се сливахме със вечните неща...
Но не ни целуна лудо Любовта...
"Някога аз тайно те обичах, може би...
Може би обичал си ме тайно мен и ти...
И ако в съня си видиш моите очи,
ти ела насън и във съня си ме вземи!"...
Марин Тачков
"Утешителят", 2005 г.
© Марин Тачков Всички права запазени