Спомен си и в мен догаряш
Оглушах от спомена за тебе,
сливам се безшумно с тишината.
Всичко отшумява като бреме,
самотен враг съм на тъгата.
Дъждът целува ми очите,
гальовно по лицето ми вали.
Припомня ми с тебе дните
и преплита капки нежност в моите коси.
Усмихната вървя напреде,
по пътя срещам мрак и самота,
а как по тях въртяхме с тебе,
приплели ръце с любовта.
Спомен си и в мен догаряш,
отшумяла вече с теб е обичта,
но каквото и да правя, в мен оставаш,
скрита в сърцето ми е любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
