29.12.2010 г., 15:57

Спомен след дъжда

800 0 2

Навън е късна нощ...

която носи аромат от тъжен дъжд.

 

Дъждът отминал е отдавна...

Асфалтът сух е вече...

Ароматът тихичко изчезва,

скрива се в тъмнината...

Привидно тихо е и тъй спокойно

на Земята...

 

Дъждът отминал е...

но е забравил своята тъга,

дълбоко скрита под пръстта...!

                                                                                                                                                                                                                                                                                                        01.06.2001г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...