Спомен в огледало
Спомен в огледало
Спомена за теб ще пази огледалото.
Не искай нищо вече от мен!
Оставих да спи неподвижно махалото
и някъде загубих своя ден.
Загубих и своята нощ, и време.
И тишината някъде в мрака спи
Превърна сърцето ми в бреме,
което,потопено в самота, ще ми тежи.
И бавно залязва моята душа...
Разтапя се пламъкът в моите очи.
Обулвам се постепенно в сивкава мъгла
и се крия зад изкривените си усмивки.
Спомена за теб ще пази огледалото.
Не искай нищо вече от мен!
Оставих да спи неподвижно махалото
и някъде загубих своя ден.
Загубих и своята нощ, и време.
И тишината някъде в мрака спи
Превърна сърцето ми в бреме,
което,потопено в самота, ще ми тежи.
И бавно залязва моята душа...
Разтапя се пламъкът в моите очи.
Обулвам се постепенно в сивкава мъгла
и се крия зад изкривените си усмивки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Малева Всички права запазени
