Oct 14, 2008, 7:38 AM

Спомен в огледало

  Poetry
872 0 1
              Спомен в огледало

Спомена за теб ще пази огледалото.
Не искай нищо вече от мен!
Оставих да спи неподвижно махалото
и някъде загубих своя ден.

Загубих и своята нощ, и време.
И тишината някъде в мрака спи
Превърна сърцето ми в бреме,
което,потопено в самота, ще ми тежи.

И бавно залязва моята душа...
Разтапя се пламъкът в моите очи.
Обулвам се постепенно в сивкава мъгла
и се крия зад изкривените си усмивки.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Малева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...