Спомен в октомври
И октомври дойде. Тихо.
И в него спомен за теб е останал.
Прибрала съм го - скрито,
че няма път наобратно за двама.
Понякога тайно надничам
в мигове, дълбоко вдълбани.
Търся да видя как те обичам,
когато есен листата обагри.
Взирам се в лъчите на слънцето
и търся блясък от теб,
пътувам назад без времето,
че с него се бърза и знае само напред.
Намирам те в аромата на кестени
и шума от сухи листа.
И те като мене отнесени,
реят се, сякаш няма отдолу земя.
После те вдишвам с мирис на влага
и затварям очи, да те видя.
Издишвам, поглеждам и бягам,
за да мога спомена отново да скрия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
