спомен за една любов!

Едно''обичам те''в мечтите свои срещнах,
съвсем случайно и във спомени потънах -
една любов забравена и грешна,
отиде си - как искам да я върна...
Дълъг път към тебе извървях,
но попадах все на мижави пътечки,
обичах те... а знаех, туй е грях,
тя любовта се раждаше у всеки...
Далече беше ти, света огромен,
и лутайки се вярвах да те срещна,
дали ще мога пак да те открия,
или изгубих всичко... беше грешка...
Дали ще мога пак да те обичам?
Със себе си аз толкоз дни се борих,
не те намразих, много нарани ме,
за миналото няма що да спорим...
Това''обичам те''за мене беше всичко,
надежда, вяра, сбъдната мечта,
откраднат миг на щастие едничко,
в мечта завинаги превърна любовта...
Разбрах едно докато тъй се лутах
и вярвах пак да срещна любовта,
не губиш, ако истински обичаш,
намразиш ли - загубваш обичта...
Ако те срещна, знам, ще си разбрал,
че не всяко чувство си отива.
Ако си дал, щастливо си живял,
животът кратък е и мъничко ни стига...