Спомен за Жени
СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
… започнах вече яко да старея, макар че въобще не ми се ще! –
как с някоя девойчица на кея да сляза? – вече тръгвам към стоте,
как да ѝ пея с летните авлиги? – да я задирям в цъфналата ръж,
освен да я разкажа в тихи книги, аз друго право нямам като мъж,
да вихролея летните ѝ рокли във хостел – нейде в края на света,
и да ми слита в сънищата мокри! – душицата ѝ светла да чета,
а тя е блага, Господи, и свята – щастлива в радостта да е Жена! –
прекрасна дъщеря на Светлината, която нявга в мен мъжа позна.
Красивата ѝ утринна камея ще смъквам аз – до сетните си дни! –
едно старчоче, седнало на кея, живея в кротък спомен за Жени.
16 ноемврий 2023 г.
гр. Варна, 19, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
