8.06.2024 г., 12:01 ч.

Спомен за Живот 

  Поезия
489 3 6

СПОМЕН ЗА ЖИВОТ

 

... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя

как, сякаш че през прохода Маказа, животът ми надейде отлетя,

и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,

тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф,

търкулнаха се нейде синовете след хляба си – по чуждите земи,

любимата ми други предпочете, дори не знам с кого се задоми,

 

изчезнаха девойчиците светли, аверите! – с които винце пих,

и аз навървих доста километри от хекзаметри в своя дълъг стих,

и – колчем в огледало се погледна, самин си пожелавам лека нощ,

трапезата ми може да е бедна, но спя като детенце в звезден кош,

ще ви призная, с риск да стана смешен под хукналия нейде небосвод,

това, което дишах, просто беше един красив – и само мой Живот.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??