Спомен за Живот
СПОМЕН ЗА ЖИВОТ
... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя
как, сякаш че през прохода Маказа, животът ми надейде отлетя,
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,
тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф,
търкулнаха се нейде синовете след хляба си – по чуждите земи,
любимата ми други предпочете, дори не знам с кого се задоми,
изчезнаха девойчиците светли, аверите! – с които винце пих,
и аз навървих доста километри от хекзаметри в своя дълъг стих,
и – колчем в огледало се погледна, самин си пожелавам лека нощ,
трапезата ми може да е бедна, но спя като детенце в звезден кош,
ще ви призная, с риск да стана смешен под хукналия нейде небосвод,
това, което дишах, просто беше един красив – и само мой Живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
