Спомен за любовта
За любов започна да говориш,
но как като ти не знаеш какво е любовта.
Как ден след ден за нея да се бориш,
да раздаваш малко по малко своята душа.
Да се радваш, че я има.
Да си щастлива само от мисълта,
че човекът, който обичаш, е щастлив,
макар че ти оставаш сама.
Много хора ме гледаха с насмешка
и подценяваха моята мечта,
а аз се питах: "Нима да обичаш не е човешко?
Какво от това, че той е с нея, а аз - сама?"
И така минаваха си дните.
И така по-празен ставаше светът.
Не можех да крия вече сълзите в очите.
Не можех да се боря с любовта.
Болеше, но обичах. Щастлива бях от това.
Спомен в сърцето ми остава.
Спомен за любовта. Все още има в мен надежда.
Вдъхва ми сила, че някога,
някъде ти ще си с мен.
И ще успееш да запълниш празнотата в моя ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
Пожелавам ти го и недей да страдаш 