6.12.2025 г., 8:19

Детство, неподвластно на времето

35 0 0

Не се играе вече

на „Прескочѝ кобила!“

Но споменът за нея

не спира да окриля!

 

Не се играе вече

на „Прескочѝ кобила!“

Но споменът за нея

животрептѝ.с все сила!

 

Не се играе вече

на „Прескочѝ кобила!“

Но споменът за нея

е приказка най-мила!

 

Не се играе.вече

на „Прескочѝ кобила!“

Но споменът за нея

сълзѝ и смях разстила!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...