Детство, неподвластно на времето
Не се играе вече
на „Прескочѝ кобила!“
Но споменът за нея
не спира да окриля!
Не се играе вече
на „Прескочѝ кобила!“
Но споменът за нея
животрептѝ.с все сила!
Не се играе вече
на „Прескочѝ кобила!“
Но споменът за нея
е приказка най-мила!
Не се играе.вече
на „Прескочѝ кобила!“
Но споменът за нея
сълзѝ и смях разстила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Минев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ