11.04.2013 г., 13:12  

Спомени

965 0 0

Две малки тлеещи свещички,

в прохладата на пролетна роса,

догаряха пред погледа на всички,

обливаха те в ярка светлина!

 

Аз виждам погледа ти вечен

сред погледите, срещите, в дъжда...

И чувам още думите сърдечни,

че само мой ще бъдеш на света!

 

Не стана тъй, но не е драма.

Светът ще бъде и след нас!

Понякога аз виждам двама,

красиви, смеещи се с глас!

 

И може би живот ще мине,

преди за мене да си спомниш пак.

Аз мисля, може би е време,

към другиго да хвърлим знак!

 

И знам, че дълго ще си спомням

за нашите безгрижни дни,

но искам днес да се опомним.

Не сме и вече тъй сами!

 

След тебе другия ще чакам

и с него пак ще бъда Аз!

Но тайничко все чакам знака,

а твърде късно е за нас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иринка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...