Apr 11, 2013, 1:12 PM  

Спомени

  Poetry
963 0 0

Две малки тлеещи свещички,

в прохладата на пролетна роса,

догаряха пред погледа на всички,

обливаха те в ярка светлина!

 

Аз виждам погледа ти вечен

сред погледите, срещите, в дъжда...

И чувам още думите сърдечни,

че само мой ще бъдеш на света!

 

Не стана тъй, но не е драма.

Светът ще бъде и след нас!

Понякога аз виждам двама,

красиви, смеещи се с глас!

 

И може би живот ще мине,

преди за мене да си спомниш пак.

Аз мисля, може би е време,

към другиго да хвърлим знак!

 

И знам, че дълго ще си спомням

за нашите безгрижни дни,

но искам днес да се опомним.

Не сме и вече тъй сами!

 

След тебе другия ще чакам

и с него пак ще бъда Аз!

Но тайничко все чакам знака,

а твърде късно е за нас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...