Спомени
666
0
1
Спомените глождат във сърцето
и разпалват пламенно лицето,
протягам силно аз ръцете,
да изтрия пламъка в очите.
Спомените глождат във сърцето,
прехвърлят години и копнежа,
опитвам се от тях да се освободя
и спокойна, отново, да заспя.
Но не, не искат да си тръгват,
разгарят още повече страстта,
и всяка мисъл се превръща в блян,
а душата ми, това и чака, сякаш.
Спомените глождат ми сърцето,
бурни са, емоциите, често,
скривам някак си лицето,
но няма как да сторя със сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Радина Всички права запазени
... скривам някак си лицето, но няма как да сторя със сърцето. 
