20 мая 2016 г., 08:00

Спомени 

  Поэзия
463 0 1
Спомените глождат във сърцето
и разпалват пламенно лицето,
протягам силно аз ръцете,
да изтрия пламъка в очите.
Спомените глождат във сърцето,
прехвърлят години и копнежа,
опитвам се от тях да се освободя
и спокойна, отново, да заспя.
Но не, не искат да си тръгват,
разгарят още повече страстта,
и всяка мисъл се превръща в блян,
а душата ми, това и чака, сякаш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Радина Все права защищены

Предложения
: ??:??