Спомени
669
0
1
Спомените глождат във сърцето
и разпалват пламенно лицето,
протягам силно аз ръцете,
да изтрия пламъка в очите.
Спомените глождат във сърцето,
прехвърлят години и копнежа,
опитвам се от тях да се освободя
и спокойна, отново, да заспя.
Но не, не искат да си тръгват,
разгарят още повече страстта,
и всяка мисъл се превръща в блян,
а душата ми, това и чака, сякаш.
Спомените глождат ми сърцето,
бурни са, емоциите, често,
скривам някак си лицето,
но няма как да сторя със сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Радина Все права защищены
... скривам някак си лицето, но няма как да сторя със сърцето. 
