3.05.2007 г., 9:40

СПОМЕНИ

989 0 17

Във мигове
на самота.
Във мигове
на безнадеждност.
Ти само
протегни ръка
и споменът
за мене ще усетиш.
Тефтерчето с
разголена душа
и снимка със
усмивка безметежна,
сълза, събрала гордостта
и детелинка символ
на надежда.
Те, спомените
тихо си лежат
във тези, уж
ненужни вещи,
сила съм вменила
да те заредят.
Засмей се!
И до нови срещи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...