Във мигове
на самота.
Във мигове
на безнадеждност.
Ти само
протегни ръка
и споменът
за мене ще усетиш.
Тефтерчето с
разголена душа
и снимка със
усмивка безметежна,
сълза, събрала гордостта
и детелинка символ
на надежда.
Те, спомените
тихо си лежат
във тези, уж
ненужни вещи,
сила съм вменила
да те заредят.
Засмей се!
И до нови срещи!
© Таня Мезева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
