Във мигове
на самота.
Във мигове
на безнадеждност.
Ти само
протегни ръка
и споменът
за мене ще усетиш.
Тефтерчето с
разголена душа
и снимка със
усмивка безметежна,
сълза, събрала гордостта
и детелинка символ
на надежда.
Те, спомените
тихо си лежат
във тези, уж
ненужни вещи,
сила съм вменила
да те заредят.
Засмей се!
И до нови срещи!
© Таня Мезева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
