21.05.2007 г., 23:30 ч.

Спомени 

  Поезия
606 0 4
Малка къща на високата скала,
обърната към морския пейзаж,
отвориш, вътре самота,
окъпана в старинния мираж.

Два стола, маса и креват,
а в коридора огледало.
Стените в паяжини мълчат
и търсят своето начало.

Самотен бряг, скала самотна
и малка къща на скалата,
и спомени... рояк огромен,
удавени във самотата.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се ,че днес малката къща се е превърнала в уютен дом!Прегръдки како,и целувки!
  • Добро утро и от мен, Яница!!!
    Моят припнцип е, че ако има нещо го казвам чрез личната поща. Смятам, че така е правилно.
    Приятен ден!!!
  • Благодаря ти!Благодаря,че четеш стиховете ми!Благодаря,че отделяш време за коментар.
    Може и да ме критикуваш понякога,защото иначе ми изглежда малко нереално.
  • Самотна къща на самотната скала.
    Пред нея мъж прегърнал самотата.
    В далечното любимата жена,
    а тук навява спомен тишината.

    Прекрасен стих, Яница!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??