21.05.2007 г., 23:30

Спомени

775 0 4
Малка къща на високата скала,
обърната към морския пейзаж,
отвориш, вътре самота,
окъпана в старинния мираж.

Два стола, маса и креват,
а в коридора огледало.
Стените в паяжини мълчат
и търсят своето начало.

Самотен бряг, скала самотна
и малка къща на скалата,
и спомени... рояк огромен,
удавени във самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се ,че днес малката къща се е превърнала в уютен дом!Прегръдки како,и целувки!
  • Добро утро и от мен, Яница!!!
    Моят припнцип е, че ако има нещо го казвам чрез личната поща. Смятам, че така е правилно.
    Приятен ден!!!
  • Благодаря ти!Благодаря,че четеш стиховете ми!Благодаря,че отделяш време за коментар.
    Може и да ме критикуваш понякога,защото иначе ми изглежда малко нереално.
  • Самотна къща на самотната скала.
    Пред нея мъж прегърнал самотата.
    В далечното любимата жена,
    а тук навява спомен тишината.

    Прекрасен стих, Яница!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...