May 21, 2007, 11:30 PM

Спомени

  Poetry
778 0 4
Малка къща на високата скала,
обърната към морския пейзаж,
отвориш, вътре самота,
окъпана в старинния мираж.

Два стола, маса и креват,
а в коридора огледало.
Стените в паяжини мълчат
и търсят своето начало.

Самотен бряг, скала самотна
и малка къща на скалата,
и спомени... рояк огромен,
удавени във самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се ,че днес малката къща се е превърнала в уютен дом!Прегръдки како,и целувки!
  • Добро утро и от мен, Яница!!!
    Моят припнцип е, че ако има нещо го казвам чрез личната поща. Смятам, че така е правилно.
    Приятен ден!!!
  • Благодаря ти!Благодаря,че четеш стиховете ми!Благодаря,че отделяш време за коментар.
    Може и да ме критикуваш понякога,защото иначе ми изглежда малко нереално.
  • Самотна къща на самотната скала.
    Пред нея мъж прегърнал самотата.
    В далечното любимата жена,
    а тук навява спомен тишината.

    Прекрасен стих, Яница!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...