May 21, 2007, 11:30 PM

Спомени

  Poetry
772 0 4
Малка къща на високата скала,
обърната към морския пейзаж,
отвориш, вътре самота,
окъпана в старинния мираж.

Два стола, маса и креват,
а в коридора огледало.
Стените в паяжини мълчат
и търсят своето начало.

Самотен бряг, скала самотна
и малка къща на скалата,
и спомени... рояк огромен,
удавени във самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се ,че днес малката къща се е превърнала в уютен дом!Прегръдки како,и целувки!
  • Добро утро и от мен, Яница!!!
    Моят припнцип е, че ако има нещо го казвам чрез личната поща. Смятам, че така е правилно.
    Приятен ден!!!
  • Благодаря ти!Благодаря,че четеш стиховете ми!Благодаря,че отделяш време за коментар.
    Може и да ме критикуваш понякога,защото иначе ми изглежда малко нереално.
  • Самотна къща на самотната скала.
    Пред нея мъж прегърнал самотата.
    В далечното любимата жена,
    а тук навява спомен тишината.

    Прекрасен стих, Яница!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...