17.08.2007 г., 19:00

Спомени...

641 0 4

Как да вляза в тази празна къща?
При кого да дойда пак на село?
Спомените все натам ме връщат,
ала времето ми всичко е отнело...

Теб те няма пак да ме изслушваш,
пак от твоите съвети да ми даваш.
Всичко тук е толкоз пусто,
тишината глуха чак до смърт ме плаши.

Мястото ти между нас изстина,
няма кой на него пак да седне.
Толкова внезапно си замина,
не успях и да те видя за последно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...