Как да вляза в тази празна къща?
При кого да дойда пак на село?
Спомените все натам ме връщат,
ала времето ми всичко е отнело...
Теб те няма пак да ме изслушваш,
пак от твоите съвети да ми даваш.
Всичко тук е толкоз пусто,
тишината глуха чак до смърт ме плаши.
Мястото ти между нас изстина,
няма кой на него пак да седне.
Толкова внезапно си замина,
не успях и да те видя за последно...
© Илияна Димитрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
