СПОМЕНИТЕ
Каменните мъхести дувари
къщите запуснати подпират.
Портите им - с тежки катинари...
Ключове под камък се намират.
Прашни и закнижени, стъклата
пазят топлина - да не белее.
Къщата си пази миризмата,
даже от години да пустее.
Снимките със краища пожълтели
чакат с поглед пак да оживеят.
Спомените... Бързат, закъснели.
Но да будят къщата - не смеят.
Тихичко прилягват на леглата,
с вехто одеало се завиват.
Този сън е нужен на душата.
Чакани... Те идват. И... заспиват.
Да сънуват как плетат косите
бабините изкривени пръсти.
Как се гонят с дядо сред тревите
и събират скакалци чевръсти.
Приказки разказани попиват,
а звездите канят ги в леглата.
Песни на щурчета ги приспиват...
Стоплена, заспива и луната.
Спомените... Винаги се връщат
да сънуват минало щастливо.
Каменни дувари ги прегръщат.
Сред мъха е детството им живо.
Ключът е под камък край вратата.
Къщите без спомени умират.
Мирисът им пази се в душата.
И във нея те покой намират.
П.П. Благодаря ти, незабравима Креми, че ми върна спомените.
Отново...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
