СПОМЕНИТЕ
Каменните мъхести дувари
къщите запуснати подпират.
Портите им - с тежки катинари...
Ключове под камък се намират.
Прашни и закнижени, стъклата
пазят топлина - да не белее.
Къщата си пази миризмата,
даже от години да пустее.
Снимките със краища пожълтели
чакат с поглед пак да оживеят.
Спомените... Бързат, закъснели.
Но да будят къщата - не смеят.
Тихичко прилягват на леглата,
с вехто одеало се завиват.
Този сън е нужен на душата.
Чакани... Те идват. И... заспиват.
Да сънуват как плетат косите
бабините изкривени пръсти.
Как се гонят с дядо сред тревите
и събират скакалци чевръсти.
Приказки разказани попиват,
а звездите канят ги в леглата.
Песни на щурчета ги приспиват...
Стоплена, заспива и луната.
Спомените... Винаги се връщат
да сънуват минало щастливо.
Каменни дувари ги прегръщат.
Сред мъха е детството им живо.
Ключът е под камък край вратата.
Къщите без спомени умират.
Мирисът им пази се в душата.
И във нея те покой намират.
П.П. Благодаря ти, незабравима Креми, че ми върна спомените.
Отново...
© Дарина Дечева All rights reserved.
