Спомените...

Спомените...

Отново е вечер! Чудя се къде ли си сега?

Какво ли остана в теб и в сърцето ти от мен?

Какво ми остана след теб...?

След този кратък период, в който бяхме заедно?

И виждам, че останаха ми само спомените!

Спомените, които ми дари!

Да, вече не ми се спи, не ми се диша дори!

Усещам, че ден след ден все по-силно боли!

Добре, че са останали поне  спомените!

Спомените от хубавите дни!

Спомените и болката, с които ме дари!

Не се оплаквам вече, даже и от нея дори!

От болката, по-силна от любовта ми дори!

Киното си остава кино, езерото - езеро!

А спомените си остават спомени!

Те са живи и ще са вечни, колкото и малко да са те!

Песните ще продължат докрай и ще ги слушам вечно, може би!

Ще ми напомнят  за безсънните нощи,

колкото и малко да са дори и те!

За любовта, която намерих и спомените, които ми остави тя!

За слънцето, всяка сутрин изгряващо

и за луната, спускаща вълшебни лъчи всяка нощ!

За звездите, спомените споделящи

и напомнящи ми отново за теб!

Спомените! Това е всичко което ми остана сега!

Но не се оплаквам, достатъчни са ми те!

Нито песента ще е песен, когато я слушам без теб,

нито любовта ще е любов, несподелена щом ще е тя!

Но спомените от всички неща 

ще покрият, зная всичко това!

Ще се чувствам още по-жива сега, 

от спомените, които ми останаха!

Сърцето  ми отново, знам, ще запламти

и болката ще поотмине дори!

Слънцето ще грее пак и за мен!

Луната ще блещука в нощите самотни!

Градът ще свети  всяка вечер и ще ми напомня за стаята,

в която запазихме всички спомени!

За терасата, където загасих последната сладка цигара!

За кухнята, където ми готвеше ти!

Това са спомените ми! С тях ти ме дари!

Ще помня мириса на цветята в хола!

Ще помня топлината на нашия дом!

Камината, която така и не запалихме,

защото  топлеше ме твояt скут все още!

Домът ни така и недовършен остана,

но все някъде споменът е скрит!

Не стана така, както пожелахме, 

но споменът поне остана от мечтите неосъществени!

Ще дойде друга, може би, но споменът едва ли ще закрие?!

Ще бъде тя там, където бяхме ние!

А любовта и споменът ще си остане там, където 

оставих своето сърце! Събрах си само спомените вечни

и те ще са при мене - завинаги с мечтите неосъществени!

Анна Хубенова Соколова   2011