Спомените, които аз не помня

11.04.2006 г., 20:15 ч.

Поезия

621 0 1

Минаха много години-
миг или век без следа,
изплъзнал се сякаш е пясък
във моята бледа ръка.
И когато вятърът заспива,
аз чувам сънищата му за нас,
понякога в прелюдия красива
разказвачът губи своя глас.
Там където зная и не помня
заровени се спомени за част от мен,
откъсната , студена и безмълвна,
неясна сянка всеки ден.
Светлина над морета и суша,
плащ от топли лъчи,
аромат на трева и на слънце,
изпълнени с вяра очи,
скали черни и мокри,
прилив ненамерил покой,
проблясват във мрака самотни,
отвлечени от звезден порой.
Спомени...много далечни,
запазете се в мойто сърце,
образи ярки и вечни,
обречени на смърт брегове.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ХЕРОН (Борис)

2006-04-12T17:26:45+03:00

откъсната , студена и безмълвна,
неясна сянка всеки ден.
Всеки е изпитвал това ...кой по-често..или по-рядко Стихотворението е много Смислено....Най-точната дума, която намирам..на мен ми харесва по-скоро с емоционална отколкото с художествена стойност 6