Спомените, които аз не помня
Минаха много години-
миг или век без следа,
изплъзнал се сякаш е пясък
във моята бледа ръка.
И когато вятърът заспива,
аз чувам сънищата му за нас,
понякога в прелюдия красива
разказвачът губи своя глас.
Там където зная и не помня
заровени се спомени за част от мен,
откъсната , студена и безмълвна,
неясна сянка всеки ден.
Светлина над морета и суша,
плащ от топли лъчи,
аромат на трева и на слънце,
изпълнени с вяра очи,
скали черни и мокри,
прилив ненамерил покой,
проблясват във мрака самотни,
отвлечени от звезден порой.
Спомени...много далечни,
запазете се в мойто сърце,
образи ярки и вечни,
обречени на смърт брегове.
миг или век без следа,
изплъзнал се сякаш е пясък
във моята бледа ръка.
И когато вятърът заспива,
аз чувам сънищата му за нас,
понякога в прелюдия красива
разказвачът губи своя глас.
Там където зная и не помня
заровени се спомени за част от мен,
откъсната , студена и безмълвна,
неясна сянка всеки ден.
Светлина над морета и суша,
плащ от топли лъчи,
аромат на трева и на слънце,
изпълнени с вяра очи,
скали черни и мокри,
прилив ненамерил покой,
проблясват във мрака самотни,
отвлечени от звезден порой.
Спомени...много далечни,
запазете се в мойто сърце,
образи ярки и вечни,
обречени на смърт брегове.
© Роксана Медичи All rights reserved.
Стихотворението е много Смислено....Най-точната дума, която намирам..на мен ми харесва 